Най-забележителното е най-известното произведение на Халил Джубран – Пророкът“ е прекрасен

Най-забележителното е най-известното произведение на Халил Джубран – „ Пророкът “ е прелестен елексир от прозаичност, предлагаща духовна мъдрост по разнообразни тематики. В изплаканите редове на родения в Ливан създател (6 януари 1883 – 10 април 1931) читателят намира успокоение за всеки проблем, обвързван с любовта и брака, работата, скръбта и болката, притежаването на благосъстоятелност, свободата, молитвата. Джубран написа и рисува за тъгата на разколебанато аз и за мощната безкрайност на истинния аз.
„ Пророкът “ е лирика в прозаичност и прозаичност в лирика, може да се преглежда като метафора за мистериите на живота, в това число нашата цел и определенията ни за „ положително “ и „ неприятно “. Божествената симбиоза сред креативен текст и действителност.Човек приказва, когато престане да бъде в мир с мислите си.

Нека има пространства във вашата заедност. И дано небесните ветрове танцуват сред вас. Обичайте се един различен, само че не се обвързвайте от обич: дано по-скоро бъде движещо се море сред крайбрежията на душите ви. Пълнете чашата един на различен, само че не пийте от една чаша. Давайте един на различен от хляба си, само че не яжте от един и същи самун. Пейте и танцувайте дружно и се веселете, само че дано всеки от вас бъде самичък. Както струните на лютнята са сами, макар че трептят от една и съща музика. Дайте сърцата си, само че не един на различен. Защото единствено ръката на Живота може да побере сърцата ви. И застанете дружно, само че не прекомерно близо един до различен: тъй като стълбовете на храма стоят настрана, и дъбът и кипарисът не порастват в сянката на другия.

Любовта не дава нищо с изключение на себе си и не взема нищо друго отникъде с изключение на от себе си.

Но в случай че обичате и би трябвало да имате стремежи, дано това са вашите стремежи: да се ​​стопите и да бъдете като лъкатушещ бързей, който пее мелодията си на нощта. Да познавате болката от прекалено много деликатност. Да бъдете засегнати от личното си схващане за обич. И да кървите непринудено и радостно.

Вашите деца не са ваши деца. Те са синове и дъщери на копнежа на Живота по себе си.За да омаловажаваш, би трябвало да си дребен.Красотата е безкрайност, гледаща себе си в огледало. Но ти си вечността и ти си огледалото.Вие се молите в бедата си и в потребността си. Би могъл да се молиш и в пълнотата на своята наслада и в дните си на обилие.Любовта не познава личната си дълбочина до часа на раздялата.

Твоята болежка е счупването на черупката, която затваря твоя светоглед. Както костилката на плода би трябвало да се счупи, с цел да може сърцето му да стои на слънце, по този начин и ти би трябвало да познаеш болката. И можеше ли да държиш сърцето си постоянно удивляващо се на ежедневните чудеса на живота? Болката ти нямаше да наподобява по-малко чудна от насладата ти. И ще приемеш сезоните на сърцето си, както постоянно си приемал сезоните, които минават над нивята ти. И със успокоение ще наблюдаваш зимата на скръбта си.

Казано ти е, че даже като верига, ти си толкоз слаб, колкото е най-слабото ти звено. Това е единствено половината истина. Вие също сте толкоз мощни, колкото е най-силната ви връзка. Да те мерят по най-нищожната ти постъпка значи да обмислен силата на океана по крехкостта на неговата пяна. Да бъдете съдени по вашите неуспехи значи да се хвърли виновността върху сезоните за тяхното своенравие.В сладостта на другарството дано има смях и шерване на удоволствия. Защото в росата на дребните неща сърцето намира утрото си и се освежава.Не казвайте „ Намерих истината “, а по-скоро „ Намерих истина “.Когато обичаш, не би трябвало да казваш „ Бог е в сърцето ми “, а по-скоро „ Аз съм в сърцето на Бог “.

Не казвайте: „ Намерих пътя на душата. “ Кажете по-скоро: „ Срещнах душата, която върви по моя път. “ Защото душата върви по всички пътища. Душата не върви по линия, нито пораства като тръстика. Душата се разпростира като лотос от безчет венчелистчета.

Защото какво е злото с изключение на положителното, измъчвано от личните си апетит и жадност?И не мислете, че можете да насочвате пътя на любовта, тъй като любовта, в случай че ви сметне за заслужен, насочва пътя ви.Бог не се вслушва в думите ви, с изключение на когато Самият Той ги изрича през устните ви.Разумът, ръководещ самичък, е ограничаваща мощ и пристрастеността, оставена без контрол, е пламък, който гори до личното си заличаване.Източник